Турското изкуство и култура: минало и настояще

ТАНЦИ

Турция има много древна традиция в народните танци, тя се отличава в различните области, но навсякъде е цветна, ритмична, елегантна и изискана. Народните танци оказват силно влияние и на балета. По начало, внесен от Европа и Русия, за балета се създават институции по времето на Републиката, заедно с други сценични изкуства.

МУЗИКА

Турската музика се е развила от самобитното народно творчество до класическо такова посредством появата на Дворец на културата. Турската музика, която местните наричат турска класическа музика, е разновидност на народната музикална традиция, изпълнявана на инструменти като тамбура, канун, ней и уд.

Народната музика се е развила постепенно през вековете в селските области на Турция. Тя е много разнообразна, с много различни ритми и теми.

Турците получават допир до западната класическа музика чрез оркестри, канени в султанския дворец за празненства - например, сватби.

ТЕАТЪР И КИНО

За начало на турския театър се смятат популярните пиеси със сенки, наречени Карагьоз (Karagöz) - нещо като смес между историите с морални поуки на Пънч и Джуди (Punch and Judy), и клоунадите на Лоръл и Харди (Laurel and Hardy). В последствие се доразвива с гласова традиция и пиеси, играни на обществени места като кафенета и градини, само с актьори мъже.

Ататюрк отдавал огромна важност на изкуствата и дейно подкрепял театъра, музиката и балета, създавайки основата на много държавни институции. Днешна Турция може да се похвали със силно развиващо се изкуство, с професионални театър, опера и балет на високо ниво, както и с процъфтяваща киноиндустрия.

Страната се радва на многобройни фестивали на изкуствата през цялата година, най-престижният от които е Международния фестивал в Истанбул и Филмовият фестивал в Анталия.

ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА

До 18-ти век изобразителното изкуство в Турция било главно под формата на миниатюри, обикновено свързани с книги като илюстрации в тях. През 18-ти век, акцентът се измества към използване на маслени бои, като начало със стенописи. Изложбите на произведения на изкуството в турските градове нарастнали, все повече хора започнали да купуват картини, а банките и фирмите започнали да инвестират в изкуство.

ЛИТЕРАТУРА

Литературата отдавна е важна част от турският културен живот, отразявайки историята на народа, легендите, мистицизма му, както и политическите и социални промени, въздействали на тази земя през дългата й история. По време на османският период най-широко разпространената литературна форма била поезията, преобладаващият диалект бил анадолски или османски, а основните теми - красота и романтизъм. Османската класическа (диванската) литература била силно повлияна от персийската култура и писана на диалект, съчетаващ арабски, персийски и турски език. Отделно от аристократичната диванска литература, народната продължавала да е предпочитана в Анатолия, където поети-трубадури възпявали природата, любовта и Бога (Аллах) на прост турски език. С наближаването на 20-ти век турската литература станала по-опростена и по-политическо и социално съдържание.

Нобеловата Награда за литература през 2006-та година е присъдена на турският писател Орхан Памук, който в търсене на меланхоличната душа на родния си град откривал нови символи на сблъсъците и преплитанията на различни култури.