Великият поет Ашък Вейсел е включен в програмата на ЮНЕСКО за честване през 2023 г. Вейсел, който почина преди петдесет години, се счита за един от най-важните представители на турската традиция на ашик (минестрел), културна ценност на страната. Петдесетата годишнина от смъртта на Ашък Вейсел ще бъде отбелязана със събития в Турция и в чужбина. Анадолският ашик, което е многостранно изкуство, съчетаващо импровизационна поезия и музика, се практикува в Анадола повече от петстотин години и е важен израз на културна памет и богатство в Турция. Фолклорният поет от световна класа Ашък Вейсел (Шатъроглу) е сред най-известните от тези фолклорни творци и дори след смъртта му неговото изкуство продължава да осветява човечеството и бъдещите поколения чрез ясно съставени стихове, изпълнени с послания за толерантност, любов и патриотизъм. С решението, взето на 41-вата Генерална Конференция, проведена в Париж, ЮНЕСКО включи Ашък Вейсел в своите чествания на годишнини през 2022-2023 г., отбелязвайки петдесетата годишнина от смъртта на поета. В рамките на програмата Ашък Вейсел ще бъде отбелязван през цялата година със събития като срещи, изложби и концерти, провеждани както в Турция, така и в чужбина. Ашък Вейсел : Последният Велик Представител на Традицията Ашик Роден през 1894 г. в село Сивриалан в района Шаркъшла на Сивас, Ашък Вейсел губи зрението си на седемгодишна възраст поради едра шарка. Започва да свири на саз (струнен инструмент, използван в турската народна музика), когато е на десет години и през 1933 г. започва да пътува из Турция като изпълнител, като понякога преподава и саз. Стиховете на Ашък Вейсел, които изграждат мост между публиката и интелектуалците, обхващат различни теми. Въпреки че неговото пеене е повлияно от турския суфийски поет Юнус - и има следи от суфизъм в композициите на Вейсел, поета също се смята за наследник на друг велик турски поет, Караджаоглан, особено по отношение на неговите любовни стихове. Първото стихотворение на Ашък Вейсел е епос, който той изпява за Ататюрк на 10-ата годишнина на републиката. Първият му том с поезия е Deyişler, публикуван през 1944 г., а последният му е Dostlar Beni Hatırlasın (1970), в който той събира всичките си стихове заедно. Други стихотворения са събрани в по-ранен том, Sazımdan Sesler, публикуван през 1949 г. Ашък Вейсел винаги ще бъде запомнен като човек, който прегръща и се стреми да разбере и осмисли хората и живота. Той все още се споменава и днес като важен народен поет, който е дарил ценни стихове за любовта към природата и човеколюбието, приятелството, единството и солидарността на бъдещите поколения. Къщата музей в Сивас настанява посетители с увреждания Ашък Вейсел умира на 21 март 1973 г. в Сивриалан, селото, където е роден. Домът му е превърнат в музей след смъртта му и съдържанието му е запазено. В музея, обновен през 2012 г. по международен проект, са изложени леглото и радиото на Вейсел, както и много от дрехите и личните вещи на поета. Посетителите могат да чуят и записи на различни телевизионни интервюта с поета-певец. В рамките на Европейския съюз (ЕС), Програмата за безвъзмездна помощ за междукултурен диалог и музеи в Турция, Проектът за междумузеен културен алианс, провеждан от дирекция на музея в Сивас, „тъмната стая“ в обновеното пространство също включва фразата „Uzun ince bir yoldayım (Аз съм на дълъг и тесен път)“, написан на брайлова азбука за хора с увредено зрение. В тази стая е поставена и статуя на Ашък Вейсел. Музеят включва и непоказвани досега радио и телевизионни записи на великия поет, както и документален филм, специално подготвен за хора с увреден слух, с английски субтитри.