ЛЮЛКАТА НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ РАННИ ЕПОХИ

Историята на Турция е история на цивилизациите за последните 10 000 години. След основаването на легендарната Троя около 3 000 г. пр. Хр., хитите пристигнали в Анатолия около 2000 г. пр. Хр. До началото на първото хилядолетие преди новата ера, народът на Урарту създал единна държава с територия от Кавказ до езерото Урмия (Urmiya), и столица гр. Ван (Van). Урарту били последвани от Фригийците (750-300 г. пр. Хр.), които се заселили в тригълната област между Афион, Анкара и Ескишехир (Afyon-Ankara-Eskisehir), обявявайки Гордион (Gordion) на река Сакаря (Sakarya) за тяхна столица. След смъртта на Александър Велики, Анатолия станала център на Селевкидската империя. Пергамон (наричан още Бергама) завзел част от Фригия през 241 г. пр. Хр., която превърнал в център на търговията на Анатолия и блестящ център на културно-просветна дейност.

РИМСКИЯТ ПЕРИОД

Римският период започнал след смъртта на цар Атталус III на Пергамон, който предал държавата си под римско владичество, защото нямал пряк наследник. За Анатолия това били времена на мир и напредък, особено през първи и втори век след Христа.

ВИЗАНТИЙСКАТА ИМПЕРИЯ

През 330 г. римският император Константин преместил столицата на Римската империя от Рим в Източната римска империя. Когато Римската империя се разпада през 476 г.,Константинопол останал единствената столица. Източната римска империя (Византийската империя) била държава и цивилизация, основана под влиянието на Римската империя, гръцката култура и християнската вяра. До 13-ти век кръстоноците били окупирали Константинопол, принудили императора да напусне и основали Латинската империя.

СЕЛДЖУК И ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ

През 11-ти век, предвождани от Тугрул, селджукските турци основали династията на Селджук, която управлявала Иран, Ирак и Сирия. През 1071-ва година племенникът му Алп Арслан нанесъл катастрофално поражение на византийските войски при Малазгирт (Malazgirt), отваряйки вратата на Анатолия за турците. Анатолия претърпяла коренна етническа и политическа промяна в областите на религията, езиковото развитие и културата. Върхът на развитието на тази цивилизация дошъл през 13-ти век, когато политически, икономически, религиозен и културен център бил гр. Коня (Konya). Селджуккският султанат се разпаднал поради вътрешни противоречия и нашествията на монголците през ранния 14-ти век. Анатолия отново била разделена на съперничещи си княжества, едно от които паднало под османско владичество.

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ НАБИРА МОЩ

През 1296-та година Осман се обявил за независим султан на Сьогют (Söğüt), близо до Бурса (Bursa), и основал Османската държава. По време на управлението на синът му, Орхан, Бурса (Bursa) и Изник (Iznik) са завладени, и малко след това цялото югоизточно крайбрежие на Мраморно море било под османски контрол.

През 1453-та г. Мехмет Завоевателят превзел Константинопол - събитие от световно значение. До края на 16-ти век, османците вече били навлезли дълбоко навътре в Европа. През следващите векове, обаче, Османската империя започнала да губи мощта си и да навлиза във времена на застой и упадък.

ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

През 1918 г. османското правителство, в условията на окупация от съюзническите сили, избира да не оказва повече съпротива срещу мирно споразумение, включващо разделянето на Турция. През 1919 г. гърците, на които била обещана част от Анатолия, пристигнали в Измир и започнали нашествие в западна Анатолия, докато Франция търсела начин да контролира югоизточна Анатолия, а Великобритания - Истанбул и определени райони на Средният изток.

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА АТАТЮРК И РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

Турската нация се заела с борба да възстанови териториалната си цялост и независимостта си, да отблъсне чуждестранните агресори и да създаде нова държава, да разруши връзките на Турция с разпадащата се Османска династия, да заличи стария и рухнал ред и да построи модерна държава, посветена на политически, социален и икономически напредък. Това било виждането за бъдещето на Ататюрк - генерал от османската армия, отличил се по време на защитата на Галиполи(Gallipoli) (Чана̀ккалѐ (Çanakkale)) срещу военноморските сили на Великобритания, Франция, Австралия и Нова Зеландия. Ататюрк искал да скъса с миналото и да започне на чисто, да обедини нацията в нейния стремеж към модернизъм и да изведе Турция до нивото на европейските държави. На 29-ти октомври 1923-та година, републиката била основана, а Ататюрк - избран за президент. Наложено било разделение на религиозните и държавните институции и дела. Латинската азбука заменила арабската и жените получили правото да гласуват и да бъдат избирани за членове на парламента. Тези реформи, както и много други аспекти от социалният живот, дали насоката на Турция към превръщането й в изцяло модерна държава.